Какъв е животът на бебето в количка?

За първи път е проведено изследване относно психологическите ефекти, които оказва продължителното возене в бебешка количка върху емоционалното състояние и умственото развитие на децата и по-специално относно въздействието на позицията, в която се вози бебето в количка върху общуването между родители и деца и нивата на стрес при бебетата.

Според това първо по рода си проучване най-разпространеният начин на возене на бебето в количка, в който бебето е с гръб към возещия и с лице към посоката на движение, възпрепятства развитието на децата. Децата, возени по този начин говорят по-малко, смеят се по-рядко и общуват по-малко с родителите си, в сравнение с деца, возени в бебешка количка с гръб към движението и с лице към возещия ги. Проучването е организирано от „Говори с твоето бебе” (Talk To Your Baby) – кампания за ранно езиково развитие на Нешънъл Литераси Траст, независимата благотворителна организация за ограмотяване на нацията във Великобритания.

Проведено е наблюдение на повече от 2722 двойки родители и деца в цяла Великобритания, ръководено от д-р Сузан Зедик, психолог по развитието, професор в университета Дъни, посветила 15 години в проучване на общуването между родители и деца.

Проучването показва, че родителите говорят по-малко на бебетата си, докато ги возят в количка обърнати с гръб към возещия и с лице към посоката на движение, а също така и модела на сън при тези бебета и сърдечният им ритъм се различава в сравнение с бебетата, които се возят в бебешка количка с лице към возещия. Тези факти навежда на мисълта, че бебетата возени с лице към движението са подложени на повече стрес, в сравнение с бебетата, возени с лице към родителя си.

Резултатите от проучването сочат че:

62% от всички наблюдавани деца са возени в количка с лице към посоката на движение и с гръб към возещия, като процентът при по-големите бебета на възраст между 1 и 2 години е дори по-висок и достига 86%;
Родителите, возещи бебетата си с лице към себе си и с гръб към движението са по-склонни да говорят с бебето си (25%, в сравнение 11% – возещи бебетата си с гръб към себе си);
По-малко от ¼ от наблюдаваните родители имат навика да говорят на бебетата си;
Майките и бебетата, които в хода на проучването са опитали и двата типа возене, са се смяли по-често при возене лице в лице с бебето. Само едно бебе от двадесет наблюдавани се е смяло при возене с гръб към возещия и с лице към посоката на движение, докато при возене с лице към возещия смях се наблюдава при половината изследвани бебета;
Средният сърдечен ритъм на бебетата се понижава слабо при возене лице в лице с возещия и склонността на бебето да заспи при возене в тази позиция е два пъти по-голямо – два фактора, които недвусмислено говорят за намалени нива на стрес при возене на бебето с лице към возещия.

Д-р Зедик казва:

„Въпреки че съм психолог по развитието, не бях се замисляла преди по този въпрос и бях изненадана да открия, че не са правени други проучвания на тази тема. Изследванията на нервното развитие на децата ни помогнаха да разберем колко важно е социалното общуване за развитието на детския мозък през първите години от живота на детето. Ако бебето прекарва дълги периоди от време в количка, това води до забавяне на умението му да общува с родителите си, в резултат на което за в бъдеще детето може да има по-ниско психологическо и емоционално ниво на развитие като цяло, тъй като в тази най-ранна възраст мозъкът се развива по-бързо, отколкото ще се развие за целия останал живот на детето за наред.”

„Експерименталното ни проучване показа, че ако просто обърнете количката, така че бебето да бъде с лице към вас, процентът на родителите, говорещи на своите бебета се удвоява. Също така не очаквах, че броят на спящите бебета при возене с лице към возещия ще е толкова висок – 52%, в сравнение с 27% при возене с лице към посоката на движение. За мен това беше пълна изненада. Това е много важен момент, тъй като човек е склонен да заспи, когато се чувства спокоен и сигурен.”

„Данните ни сочат, че за повечето бебета днес, животът в количка води до емоционално обедняване и е вероятно носител на стрес. Бебетата, изложени на стрес израстват като възрастни, склонни на тревожно и стресово поведение. Изглежда е време да обърнем повече внимание на този проблем, да му дадем гласност и да започнем да провеждаме повече проучвания по темата. Родителите заслужават правото на информиран избор относно психологическото, емоционалното и нервното развитие на своите деца.”

Лиз Атънбороу, председател на кампанията „Говори с твоето бебе” каза:

„Нашата кампания цели да накара производителите да предлагат на пазара бебешки колички, които насърчават общуването между родителите и децата чрез поставяне на бебето с поза лице в лице с возещия и да информират родителите относно голямото значение на говоренето на бебето още от раждането. Това проучване показва, че нещо привидно незначинтелно, като това да излезеш на разходка с бебето си с количка, в която бебето е лице в лице с возещия може да бъде ценна възможност да общувате с бебето си като едновременно с това намалявате нивата на стрес за бебето. Родителите, които имат колички с възможност за возене на бебето в двете посоки трябва да са наясно за предимствата и да ползват позицията на возене лице в лице.”